От Пекка Рейникайнен, Финландски Червен кръст
“Дзуд“ на монголски е тихо бедствие. Много малко хора знаят думата, въпреки че хиляди страдат от нейните последици. Тази дума не се превежда лесно.
Предвестник на “дзуд” е сухото лято, което води до недостатъчно събрано сено за изхранване на животните през зимата. Черният “дзуд” е характерен с екстремни студове до -50 °C, а белият “дзуд” е същият студ, но с огромни количества сняг. Това е феномен, който се отразява сериозно на живота и поминъка на хората в Монголия.
Монголците са свикнали да се справят с жестокия студ, но “дзуд” убива добитъка, когато животните са изложени на ниските температури и хапещия вятър. Те страдат и от глад, защото тревата е скрита дълбоко под снега, или е замръзнала под дебел слой лед.
В продължение на хиляди години монголските пастири - номади се чувстват защитени и в безопасност под откритото небе на степите и пустините на тази огромна страна. Но като пряк резултат от “дзуд”, хиляди пастири и техните семейства са принудени да се преселват далеч от местата, които те наричат свой дом и в крайна сметка да се тълпят в палатковите бордеи на столицата Улан Батор и в други градове.
По време на прехода от безграничната шир към гетата на градовете, тези бивши свободни хора не само губят своя поминък, но също така своята култура и традиции, създавани хиляди години.
Развитието на пазарна икономика, започнало в началото на 90-те години, остави много монголци без работа и превърна 150 000 души в пастири. Общият добитък в страната - крави, якове, камили, коне, кози и овце, е нараснал от 26 милиона глави през 1992 г. до 33 милиона през 1998 година. Прекомерната паша допълнително изостря въздействието на “дзуд”.
Монголия изпита най-лошия си “дзуд” през 2009-2010 г., когато 8.5 милиона животни – 18 процента от националното животинско стопанство, измряха през зимата. В аймаг (на монголски - провинция) Увс, нощните температури паднаха до -48°C и този студ продължи цели 55 дни. Най-силно засегнатият район бе аймаг Йовьорхангай, който загуби 1.6 милиона животни, почти половината от добитъка си. По-рано през същото десетилетие, този район понесе още четири “дзуда”, три от които в последователни години.
Между 1999 и 2002 г., “дзуд” уби 11 милиона глави добитък. Повече от 9 000 семейства загубиха целия си добитък, а 33 000 семейства - половината си стадо.
За монголските семейства загубата на стадото е равносилно на край на света. Такава бе съдбата на десетки хиляди семейства, които се преселиха в градовете, повечето – в гетата на Улан Батор.
В отговор на “дзуд”, от лятото на 2010 г. до пролетта на 2011 г., Финландският Червен кръст получи средства от Офиса за хуманитарна помощ и гражданска защита на Европейската комисия (ECHO), за да изпълни програма заедно с дружеството на Монголския Червен кръст. Близо 9 000 души, засегнати от “дзуд” получиха помощ, за да се възстановят по-бързо и за да подобрят своята устойчивост към бъдещи бедствия.
Програмата бе насочена към най-уязвимите семейства: семейства с един родител, с жена - глава на семейството, изключително големи семейства, семейства в крайна бедност, както и семейства с хора с увреждания в пет селски провинции и девет квартала на столицата Улан Батор. Повече от 2 700 домакинства, които все още практикуват традиционния номадски пастирски начин на живот в селските провинции получиха подкрепа, а още 5 040 души, които бяха вътрешно разселени след загубата на животните и поминъка си, също получиха подкрепа, чрез посещения за оказване на социални грижи у дома и материална помощ.
Дейностите по програмата също така помогнаха на общностите, местните организации на Червения кръст и местните власти да се подготвят за следващия “дзуд”. С обучения и други подкрепящи дейности - например укрепване на домовете и увеличаване на запасите от сено - хората се научиха как по-бързо да се възстановят при следващото бедствие.
От 2009 г. Финландският Червен кръст, Британският Червен кръст и Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец също подкрепят пряко програмите за социални грижи на дружеството на Монголския Червен кръст, които имат за цел да смекчат социалната дезинтеграция, резултат от честите “дзуд” и свързаните с тях явления.
 |
|
|
