Вашите имена, възраст и професия. Емил Николов, 26, програмист, спасител в Национален екип за работа при бедствия, аварии и катастрофи при БЧК и в Аварийно-спасителен отряд УАСО, колективен член на БМЧК.
Защо станахте доброволец и какво Ви мотивира да помагате? Не знам дали съм се родил с желанието да съм доброволец, или родителите ми са ме възпитали така. Истината е, че всичко е заложено дълбоко в подсъзнанието ти и нямаш представа то какво прави там и как се е появило.
Винаги съм искал да помагам. Дори и да не съм го знаел. Дори и да не ми е минавало през ума да стана доброволец в някоя организация. Обаче моментът, в който разбрах за Отряда и се сприятелих с моите съотрядници-доброволци, беше момент на едно ново намиране на място, което наричаш “вкъщи”.
Да си доброволец не е лесно, мотивацията едновременно прелива отвсякъде и липсва напълно. Всеки ден по няколко пъти си готов да напуснеш. Същевременно самото желание да помагаш е движеща сила в нашето начинание. Виждаш искра на надежда в очите на тези, на които си помогнал и това е достатъчно.
Как се става доброволец? С чисто сърце. Това научих от моите съотрядници и приятели доброволци. Всеки може да стигне далеч, ако се заобиколи с такива хора.
Кое е най-ценното за Вас, което сте постигнали чрез доброволческа работа? Да си доброволец няма нито цена, нито отплата, която се измерва в количество. Направих безценни приятелства. Помогнах на хора, които се нуждаеха. Научих се на много нови неща. Щастлив съм с това, с което се занимавам.
В кои дейности от кампанията в помощ на борбата срещу Covid-19 се включихте? Covid-19 принудително ни вкара в една нестандартна за работа среда и бързо трябваше да прекрояваме начина на работа на нашите екипи. Като част от Червения кръст започнахме с логистично разпределяне на помощи, както и разпределяне на лични предпазни средства в складовата база на БЧК. В началото на извънредното положение разпънахме палатки в двора на болница Пирогов. Тези палатки бяха използвани от тамошните доброволци, за дезинфекция и обличане на работни дрехи. Подпомагахме и шофьори на тирове по гръцката и македонската граница, които чакаха там с дни. А като част от УАСО още от първия ден започнахме почти денонощно да отговаряме на всякакъв вид сигнали и въпроси с цел по – добра информация на обществото, включително и как да се погрижим за психическото си здраве. Включихме се в кампанията “Невидима вечеря” като организирахме доставката на над 900 вечери на незрящи възрастни хора. Средствата за храните бяха осигурени от лични средства на екипа на организаторите, както и от много дарители, които решиха да подкрепят инициативата, а за незрящите бяха напълно безплатни.
Какво бихте казали на хората, които отричат противоепидемичните мерки? Вие спазвате ли ги и защо да/не? Длъжни сме да останем неутрални дори и пред подобни спорове, касаещи всеки от нас, “за” или “против” мерките. Същевременно сме и длъжни да се придържаме към достоверните източници на факти и още от началото на извънредното положение през м. март 2020, ние не спираме да споделяме обективна научна информация за начините как човек може да се предпази. Вярваме, че това е правилният начин.
Аз лично съм избрал да спазвам противоепидемичните мерки и в ежедневието си, и, естествено, по време на доброволческата си работа. Все пак не живея сам и се виждам с, макар и тесен кръг, приятели и роднини. Именно заради тях не мога да си позволя да не се пазя.
Знаем, че спазването на противоепидемичните мерки е ключово и е важно да ги следваме заради тези, които обичаме. Каква е Вашата лична мотивация в тази посока? Отговорът е във въпроса. Заради тези, които обичаме (: